ИГРА НА ВРАБЧЕТА

Един ден, както тъй си седим съвсем вкупом и най-вкупом разговаряме за нашите птичи работи, ни хрумна да почнем да играем. Всеки от нас избра по едно врабче и почнахме да играем помежду си. Аз си избрах Ю. Тц., защото и Ю. Тц. ме избра. Докато си играехме, ние си направихме съвсем ново гнездо, чистичко, спретнато. Ю. Тц. го помете и като продължихме да си играем в гнездото, ние лека-полека го напълнихме с яйца.

Джифф, искаш ли да продължим да си играем? -- попита ме Ю. Тц. и аз казах: Разбира се, как да не искам! Тогава, каза Ю. Тц., аз ще легна в гнездото да мътя яйцата, а ти ще обикаляш около гнездото важно-важно и ще ми носиш от време на време по някоя и друга муха, а сутрин, ако не те мързи, може да слизаш до реката и да ми носиш и по малко вода в перушината си.

Как да не искам! -- казах аз и веднага почнах да обикалям около гнездото, ама с такава важност, че ако ме погледне човек, три пъти ще падне на колене пред мене и аз пак няма да отстъпя от важността си. Като си давам важност покрай гнездото, хвърлям по едно око и на другите врабци. И те също си придават голяма важност, особено пък Чир, щото на него и важността му е на заден ход. Там даже и до утре да падаш на колене, Чир няма да те забележи, ами както върви с важността си на заден ход, ще те прегази, без да му мигне окото.

Важност, важност, ама всяка важност за три дни! Колкото и голяма да е една важност, и тя ще ти омръзне и дори ще почне да ти досажда. Всеки човек, щом е свършил някаква работа, ще се понадуе, и то съвсем основателно, па после ще седне да възпее това, дето е изработил. Само с гола работа не се живее, това съм го забелязвал навсякъде. Затуй ние малко нещо ще поработим, после ще възпеем труда си, после ще поработим пак и т.н. Ние тъй и направихме.


Една от най-хубавите работи беше, когато почвахме да играем на врабчета.
Тогава се нареждахме две по две и по цял ден чуруликахме. Но за съжаление
не може да се играе цял живот на врабчета, ами трябва да се трудим, за
да можем да си изкарваме прехраната.

Гледам, една сутрин рано-рано всеки от нас стои на ръба на гнездото и се сили да възпее живота си. Разбира се, най-лесно е на Пиук, щото си има природна дарба да възпява. Но ние, другите, макар н да нямаме природна дарба, му ударихме голямо възпяване и дни наред ехтяха песните ни. Чирик-чирик, чирилик-чик. Джифф, Фррррр и хайде към реката, та да донесем вода в перушината си.

Подир туй ние пак продължихме да играем на врабчета и по едно време дочувам, че някой започва да почуква вътре в яйцата. Кога погледнахме една сутрин, от яйцата излязоха едни голишарчета, мушат се едно в друго, писукат и примижават от удоволствие. Никаква перушина няма по тях, а само един пух, но въпреки това те размахват крила и ни плашат, че ще хвърчат. Пък ние знаем, че няма да хвръкнат, защото всичко си идва с времето и няма как човек да изпревари времето.

Котаракът клечи на покрива, засуква си мустаците и вика: Голямо ядене ще падне!, а аз му викам: Ще ти преседне! Котаракът клечи и от сутрин до вечер се съсипва да преде прежда на жена си. Жена му, значи, е една канапчийка, като я хване канапът, мързи я да гледа и бута цялата прежда на котарака. И той, какво да прави завалията, да не стават скандали, сяда и почва да преде -- врън-врън, врън-врън ...

Но да не се отклонявам, щото врабчетата пораснаха в гнездата и всички горят от нетърпение да хвръкнат. Аз пристъпвам от строго по-строго към тях, хващам първото за шията, извиквам му: Марш! -- и го изхвърлям от гнездото. То изписка, почна да трепери с крила и веднага се хвана за въздуха. Подир него изхвърлих и останалите, всички се разхвърчаха наоколо, а аз стоя на гнездото, поусмихвам се, но гледам да не видят врабчетата, че ми е драго, гдето хвърчат. Нека си мислят, че съм гневен! Като пораснат, един ден ще разберат каква е работата.

Моите приятели и те почнаха да изхвърлят врабчетата от гнездата си. У Фу, като наоблякъл всичките с юнашки фланелки и ги хвърля право надолу с главата. На Чир пък врабчетата всички тръгнаха на заден ход, Пиуковите веднага почнаха да съчиняват песни. Врабчетата на Чику завзеха старото гнездо на Фр. Т. Мититаки и се заеха да колекционират всичко, каквото попадне пред очите им.

Не закъсня и Драги ми господине. Той стоеше горе върху своето подобие на турска керемида и слушаше как неговите врабци му правят забележки и му викат: Драги ми господине, не си ти, дето ще ни учиш нас да хвърчиме. А той, от своя страна, им викаше: Драги ми господине, не обичам никак да ми се бъркат в работата! Вместо това, драги ми господине, по-добре стегни здраво мишците! Щом каза това, Драги ми господине наклони силно подобието на турска керемида и изсипа врабците. Трябва да ви кажа, че цялото пространство наоколо се изпълни със забележки, от всички страни се чуваше: Драги ми господине, Драги ми господине и т. н. Врабецът стои, перчи се и ми вика: Ама че врабци излязоха, драги ми господине! До един са ми оскубали перушината!




~~~ следващ разказ ~~~ предишен разказ ~~~ съдържание | contents ~~~~~ детски неща | kid's stuff ~~~ svilendobrev.com/ ~~~