ШПИОНИТЕ ДЕБНАТ И СЛУШАТ

Ние сме постоянно сред птичия свят, мушим се навсякъде, всичко виждаме и от всичко гледаме да вземем поука. Един щъркел например не може да се муши навсякъде, щото се е качил на своите египетски кокили, та от сто километра ще го забележиш, че се задава, а ние сме дребосък, зад най-дребната тревка можем ла се прикрием, всичко можем ла видим и да останем незабелязани. Или дето вика Пешеходецът, който си подсвирка с уста: Само сме за шпиони! Та от много наблюдения окото ни е набито, сетивата ни са изострени и ако е работата до гяволък, всички птици ще турим в джоба си.

Така си мислехме ние, но човек нали, докато е жив, все се учи. За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо. Две кола тръне пренесе, закрепи трънето на дървото и направи такова голямо гнездо, като че не правеше гнездо, ами хан. За да не й вали дъжд, свраката тури покрив на хана, две врати направи -- през едната врата влизаше, през другата врата излизаше. Вече мислехме, че сврачият хан е готов, че свраката ще снесе яйца и ще легне да ги мъти. Тя обаче продължи да оправя хана, няколко дни мъкна кал от реката, измаза го и кога подът изсъхна, почна да обикаля и да търси всякакви бръмбазлъци, за да го обзавежда. Кога парцал, кога кълчища, кога чужда перушина -- свраката никога не се връщаше с празни ръце и всичко набутваше вътре в своя хан.


Кукувицата, която се прави на ударена и чака удобен случай,
за да пусне яйцето в сврачето гнездо.

Драги ми господине току подвикне: Драги ми господине, ти го превърна това гнездо на даракчийница, сума дреб набута в него! Свраката си бъбре, през единия вход влезе, през другия излезе, пропадна в гората и по някое време я гледаме, че пак се задава и носи вълна. Такава нахална работа рядко може някъде да се срещне. Тананик я видял как скубе вълна от овцете, за да обзавежда своя хан. Хората си изкарали овцете на паша, а свраката айде, айде, та при овцете, от тая овца щипне малко вълна, от другата овца щипне малко вълна и дим да я няма. Ние, врабчетата, вълна до колене да газим, няма да посегнем на чуждото, а свраката посяга.

Както и да е! Най-после тя завърши обзавеждането на това пусто свраче гнездо, снесе яйца и легна да мъти. Мъти, но не мъти като нас тихо и кротко, ами по цял ден бърбори, та дори Драги ми господине го заболяха ушите. Смрадовранката ходи да й покаже фльонгите си, свраката се смя, смя, докато оная най-после се ядоса, вдигна фльонгите си и си замина. Чак сега ние разбрахме защо сврачият хан има два входа. Ами че сврачата опашка стърчи оттам три километра назад, свраката турила втория вход, за да й стърчи оттам опашката, а пък от предния вход й стърчи главата.

Та тя легна да мъти, а ние подфъркаме наоколо и я шпионираме. Кой знае какво за шпиониране нямаше, но за всеки случай шпионирахме, а най-вече с тая работа се занимаваше Пешеходецът, който си подсвирква с уста. На него това най-много му се удава, щото свраката едва ли щеше да се подсети, че той я шпионира. Пешеходецът, който си подсвирква с уста си върви най-безобидно и с най-разсеян вид подсвирква, ще помислиш, че е човек, тръгнал просто да си подсвирква. Той обаче с едно око подсвирква, а с другото око шпионира свраката. А свраката, нали е глупава, хич даже и не може да се подсети, че я шпионират. Какво ли си мисли тя: Това е врабешки народ, по цял ден гони насекоми, мигар ще седне да ме шпионира!

Ние обаче шпионираме, та пушилка се вдига и колкото по шпионираме, толкова по не личи, че шпионираме. Дори смрадовранката шпионираше. Оная си мисли, че идва да й показва пак фльонгите, смее се, та опашката й се тресе, а смрадовранката прави обидена физиономия и през това време шпионира.


Пешеходецът, който ги подсвирква с уста даваше частни уроци по пешеходство.
Тук се вижда как той научи свраката да стъпва на пръсти. Тъй като Пешеходецът
повече не летеше, то кормилото му служеше за тояга.

Тъй продължи няколко дни. Една сутрин Чир вече се хвалеше, че му трябва суха храна за още един ден и ще бъде готов да полети към луната, когато в гората се обади кукувица. Куку! -- вика кукувицата, прелетя на съседното дърво и пак се обади. Свраката започна да става неспокойна, излезе през предния вход на своя хан и влезе през задния. А мъжката кукувица приближи към свраката, кацна на съседното дърво и оттам започна да й вика с все сила. Драги ми господине тъкмо смяташе да се обади, когато видяхме една женска кукувица, че се примъква безшумно на поляната. Женската кукувица се прикри, снесе яйце на полянката и хвана яйцето с човка. Тя цялата се бе наклонила към свраката и шпионираше да види какво ще прави по-нататък.

Мъжката кукувица продължаваше да стои на съседното дърво и да дразни свраката. Пешеходецът, които си подсвирква с уста мина безобидно покрай кукувицата, оная, щом го видя, се направи, че уж поще буболечки по поляната, ама не изпуща яйцето от човката си и държи изпод око сврачето гнездо. През това време свраката почна да става много нервна, сигурно е предполагала, че кукувицата иска да я прогони от гнездото и и да влезе вътре в него, та да й снесе някое кукувиче яйце. Тя хич и не можеше да познае, че това е мъжка кукувица и че всичко това са шпионски работи.

Накрая свраката не можа да търпи повече, спусна се с викове към кукувицата, подгони я из гората, като повтаряше с всички сили: Господ да те убие, мръснице безподобна! Мъжката кукувица от своя страна пищеше: Олеле! Олеле!, ама се преструваше, щото тя хвърчи два пъти по-бързо от свраката.

Щом свраката отиде да гони мъжката кукувица с: Господ да те убие, мръснице безподобна! -- женската кукувица подскочи от полянката и пусна яйцето в сврачето гнездо. Тя хукна да бяга в обратна посока, до едно време я шпионирахме, ама после я загубихме от очи. Свраката се зададе, подвикваше доста наперено: Ами, тя ще ми снася на мене в гнездото! Хайде де! Влезе в своя хан, опашката й отново щръкна три километра навън от задния вход и сума време я чувахме да повтаря нацупено: Ами! Тя ще ми снася на мене яйца в гнездото, тая мръсница безподобна!

Драги ми господине беше много изненадан от случилото се. Те това се казва наука -- клатеше глава той, -- те това се казва наука!

По този повод разправям на нашите, че макар и да сме ходили на училище, то ние ще трябва да продължим да се учим цял живот, защото и на най-учения човек науката не му достига. Смрадовранката и тя се намесва: "Ами как ще стига! Аз например, откакто се помня, чета модното френско списание от 1903 година и виждам, че науката още не ми достига, защото светът се постоянно развива н всеки ден все някъде ще измислят нова фльонга. Истински образованият никога няма да легне да спи спокойно, ако не е в течение на новата фльонга. Аз винаги се стремя да бъда в течение.

Пешеходецът, който си подсвирква с уста също взема участие в разговора. Според мен -- казва той, -- това е добър урок за нас. Аз лично три пъти минах покрай кукувицата, подсвирквах си най-безобидно и съвсем отблизо можах да я видя как дебнеше и слушаше като един истински шпионин. На мене още тогава ми хрумна мисълта, че шпионите дебнат и слушат. Дори и сега, дето сме седнали тъй шумно да бъбриме, имайте предвид, че около нас в здрача обикалят шпиони, дебнат и слушат. Затуй ще е най-добре да продължим да разговаряме шепнешком, а ако може дори хич да не разговаряме.

Смълчахме се в дървото, Около нас шпионите дебнеха и слушаха, но колкото и да дебнеха и слушаха, трябва да ви кажа, че си отидоха с празни ръце. Цялата гора стихна, отнейде се появи братът на кукувиците, чухалчето, и започна да подвиква: Чух! Чух! Свраката се размърда в своя хан и започна да крещи сънено отгоре: А, чу ли за оная мръсница безподобна, господ да я убие, дето искаше да ми снесе яйце в гнездото? Чух, чух! -- отвръщаше чухалчето.

То обикаляше из гората през цялата нощ и през цялата нощ подвикваше: Чух! Чух!

Ние заспахме, наспахме се, а кога се събудихме, го чувахме, че продължава да подвиква: Чух! Чух! Тананик ни разправя, че през цялата нощ не бил мигнал, боляло го коляното. Не мигнах цяла нощ, разказваше той, тананикам си наум, за да не ме чуе някой шпионин, и си мисля дали чухалчето не е шпионинът, дето непрекъснато дебне и слуша. Тъй както мисля със своя прост акъл, май че то ще излезе шпионинът!

Затова ви казвам, че е хубаво човек да се муши навсякъде, да се взира във всичко, изпречило се на пътя му, и от всичко да взема поука. Иначе ще си остане прост като сврака, ще си мисли, че кой знае какво мъти в полога си, а когато го измъти, ще види, че е измътил чуждо яйце, пъхнато в полога му от някой шпионин.


~~~ следващ разказ ~~~ предишен разказ ~~~ съдържание | contents ~~~~~ детски неща | kid's stuff ~~~ svilendobrev.com/ ~~~