РИСУВАНИ ВРАБЧЕТА

Щом падне сняг по полето, вече никакво насекомо не се среща, нито пък сече баба дръвца може да се намери отнякъде, затова ние лека-полека се преместваме към селцата. Тананик отиде на желозопътната гара, настани се върху часовника и не поиска да дойде с нас, защото няма да има кой да спира и кода пуска влака Драги ми господине се преместваше с целия си багаж из пътя отърсваше постоянно снега от себе си и мърмореше постоянно: Ама че сняг, драги ми господине! Дебел комат ще има тая година!

Чир хвърчеше на заден ход, а Пиук съчини веднага нова песен: Пиук, пиук, краката ми станаха на кютук! Пешеходецът, който си подсвирква с уста, понякога тъй дълбоко затъваше в преспите, че отвън оставаха да стърчат само ушите му. За да не го загубим, ние се връщахме, измъкваме го за ушите от преспите и той отново продължаваше да крачи небрежно, като си подсвиркваше небрежно с уста. Смрадовранката се видя в чудо с нейните хиляда и триста фльонги. У Фу разправя: Аз само по една юнашка фланелка едва-едва се придвижвам, какво ли ще стане ако трябва да нося хиляда и триста фльонги! То е за хубост драги ми господине -- казваше Драги ми господине. -- А когато една работа е за хубост, то тя няма предели. Чику постоянно повтаряше: Где тоя сняг да беше насекомо! Голямо ядене ще пада!


Като ни видя, че рисуваме врабчета по снега, глупавата патица също почна
да рисува, но от нейните рисунки нищо не излизаше. Где каквото минеше,
тя оставяше само пачи отпечатъци след себе си.

Где с фърчене, где пешком, добрахме се до някакво селце. Пиук много се разочарова, че няма къде да се подпише в това селце, но ние му казахме, че сега не е време за разочарования, по-важно е да намерим някъде сушина. Пообиколихме тук и там и се настанихме накрая в една плевня. У, че прахоляк! -- викаше непрекъснато смрадовранката и вдигаше още по-големи прахоляци с фльонгите си. Драги ми господине кихаше непрекъснато и непрекъснато правеше забележки чак до късно вечерта.

Първата нощ не ни беше много удобно, криво-ляво преспахме и още на съмване вече бяхме готови за работа. Снегът спря да вали, кога погледнахме навън всичко бе равно и бяло. Не помня кой пръв се подсети, че е време само за рисуване. В снега тупна Пешеходецът и докато ние това-онова, гледаме, че той успя да нарисува пешеходец. Бравос бе, драги ми господине! -- похвали го Драги ми господине и попита кой още иска да рисува. Подир Пешеходеца тръгна Юнашката фланелка. Той се завъртя покрай плевнята, избра си хубаво място и легна в снега. Кога се изправи, видяхме, че там се е отпечатал нашият У Фу, ама съвсем същински, и юнашката му фланелка също така същинска.

Тогава всички слязохме от плевнята в двора и един през друг почнахме да рисуваме. Кой нарисува една кръстачка, кой нарисува две кръстачки, а смрадовранката почна да рисува две кръстачки и една фльонга ... две кръстачки и една фльонга, Дебелачко нарисува дебелачко и половина, Запетайчето изпъстряше снега със запетайки, Пиук се развъртя, та посред двора нарисува врабче, което се къпе в снега. Вярно е, че голямо въображение се искаше, за да може човек да разбере, че това е точно врабче, което се къпе в снега; всъщност за нас по-важно бе да рисуваме врабчета, а не дали всеки ще познае какво е нарисувано. Краката му стърчат навън също нарисува себе си, само че краката му останаха да стърчат извън рисунката.

Като изрисувахме целия двор, излязохме и на улицата да рисуваме врабчета. Бравос, момчета, а така, драги ми господине! -- окуражаваше ни Драги ми господине от плевнята. -- Джифф, тури едно врабче върху снега при кладенеца, та кой какво мине да пие вода, да се спре и да почне да цъка с език.

По това време ето ти го иде Тананик, оставил за малко железопътната гара. Той също се запали и почна да рисува врабчета, ама не можа да си довърши работата, щото през полето се зададе влак. Тананик отлетя да спре влака н после да го пусне, а ние го посъветвахме да рисува врабчета на гарата. През гарата също минава народ и кой какво мине, ще види.

Да си призная, много бяхме въодушевени и си мислехме как всичко ще покрием само с наши рисунки. Добре, ама по едно време на двора излезе патица, попримижа, разгледа нашите рисунки и почна и тя да рисува. Нейното рисуване съвсем патешко, тука отпечата плавник, там отпечата плавник, спре се, за да се любува на плавниците, и пак започва да печата. И не гледа къде рисува, ами кара право през нашите рисунки -- сума нещо съсипа. След патицата надойдоха кокошки, те също се запретнаха да рисуват, ама по съвсем кокоши начин. Драги ми господине какви ли думи не им издума, но къде ти ще разберат те от думи! Вървят и тъпчат нашите рисунки, правят си свои рисунки по снега и от кеф кудкудякат. На туй отгоре се появи и една крава, цялата беше намъшена от студ, тя па като замахна с копито -- а по тая рисунка, а по оная рисунка, та само тук-таме остана по някоя кръстачка. Бравос бе, драги ми господине! -- вика Драги ми господине на кравата. -- Ами че като не умееш да рисуваш, що трябва да тъпчеш с копито рисуваното!

Кравата обаче хич не го поглежда, ами маха кравешката опашка и по най-кравешки начин рисува копита.

Подир някой и друг ден пак заваля, снегът заличи всички рисунки, ние седим на сушина в плевнята и бъбрем за белите вълци. По нашите места се появиха бели вълци, идвали чак от Турну Магурели и минали пешком по замръзналата река Дунав. Пиук, който ходи да раздава автографи и кръстоса повечко свят, разправя: Там, значи, такива големи студове има, че не само вълците побеляват, ами всичко побелява.

А врабчетата? -- пита Драги ми господине. От студ там и врабчетата побеляват -- отговаря Пиук.

Драги ми господине помълчи, помълчи и въздъхне: Какво ли прави сега горката Флорица!


~~~ следващ разказ ~~~ предишен разказ ~~~ съдържание | contents ~~~~~ детски неща | kid's stuff ~~~ svilendobrev.com/ ~~~