Грамофончеавтор: ВладимирОдоевски
драматизация и текст: ДимитърТочев
режисьор: АндрейАврамов
музика: СтефанРибаров
изпълняват: ТодорКолев, СлавкаСлавова, ЛюбаАлексиева, НадяСавова, АндрейАврамов
За плочата
Много книги прерових, много приказки прочетох, докато избера за теб две от най-хубавите. И двете са разказани от руски писатели и са останали да блестят като бисери в приказната съкровищница на Русия.
Едната от тях е написана от Владимир Фьодорович Одоевски —писател и музикален деец, роден в началото на миналото столетие. Одоевски събирал народни предания и песни, и сам писал приказки и музика. Приказката, която ще чуеш на едната страна на тази грамофонна плоча се нарича „Градче в табакера„. „Как така — градче в табакера?!“ — ще попиташ ти. „Нима има такива чудесии ?“ Дали има — ще разбереш сам, аз ще ти подскажа само, че става дума за едно някогашно чудо на техниката — свиреща музикална кутийка с ключе и пружинка.
Авторът на другата приказка „Сребърното копитце“ се казва Павел Петрович Бажов. И той е роден през миналия век. Цялото му детство преминало в далечния руски край Урал, известен с много природни богатства и . . . сладкодумни разказвачи на народни приказки. Най-сладкодумният от тях, както сам авторът си спомня, бил някой си Василий Хмелинин, когото децата с обич наричали дядо Слушко. Той бил живял дълго на този свят, знаел много неща и разказвал на децата своите уралски мъдрости, които нямали край.
Много по-късно, когато вече бил известен писател, Павел Бажов преразказал приказките на дядо Слушко и ги отпечатал в сборник под заглавие „Уралски приказки“. Оттогава те заживяли нов живот и литнали по света. Хиляди сладкодумни баби ги заразказвали на своите внучета, а те пък — на своите … И така приказките от далечен Урал, между които и „Сребърното копитце“, ще стигнат и до теб, мой малки приятелю.
издания/носители: