Грамофончеавтор: ЖюлВерн ("Една приказка за феи")
Драматизация: ОлгаКръстева
Режисьор: ИванАндонов
Звуково оформление: ВиолетаТопалова
Звукорежисьор: ЗояСтефанова
Звукоинженер: КаменТанов
Звукооператор: ПенкаМиланова
участват: ЛидияВълкова, СлавкаСлавова, МарияРусалиева, НиколайБинев, АниБакалова, ГеоргиГайтаников, ТеодорЮруков, ПетърПетров, ГеоргиМамалев
Записът е направен във II тонстудио на Българското радио
За плочата
Жюл Верн — това име напомня на няколко поколения деца и юноши за капитан Немо и децата на капитан Грант, за „Пътешествие до центъра на земята“, „Тайнственият остров“, ,,От Земята до Луната“ и още много, много други книги. В тях се разказват невероятни приключения, описват се странни понякога съоръжения, почти немислими за 19 век и някои от тях осъществени в наше време.
Жюл Верн (1828-1905) е роден във френския град Нант и както пише сам „до 12-годишна възраст още не бях видял морето, истинското море“. Но то започва да го привлича неотразимо и по време на лятната ваканция той решава да избяга с един кораб за Индия. Баща му обаче веднага се сеща къде може да е „изчезнал“, настига го и го връща у дома.
На 16 години младежът пише една несполучлива трагедия за куклен театър. А по-късно отива в Париж да учи право — това е желанието на баща му. В столицата Жюл Верн се запознава с Александър Дюма-баща, среща се с много писатели и музиканти; сприятелява се с един пътешественик, брат на прочут астроном; свързва се с учени и изследователи. Това предопределя бъдещето му на писател. Жюл Верн отказва да стане юрист като баща си и заявява: „Литературата преди всичко“. Големите пътешественици и пътешествията го привличат неотразимо, той е страстен поклонник на научния прогрес. Някои от изследователите му казват, че е предрекъл хеликоптера, лазера и е описал една почти атомна експлозия. Самият той обичал да казва: „Аз обичам само свободата, музиката и морето“. Морето той опознал добре вече като известен писател, дори имал своя яхта, пътувал и .. . пишел. Жюл Верн прекарал значителна част от живота си във френския град Амиен. Литературното наследство на писателя е голямо и разнообразно: стихове, музикални комедии, трагедии, География на Франция, десетки книги приключения и фантастика и др. Малцина знаят, че той е автор и на една приказка за феи „Приключенията на семейство Плъхови“. Драматизация на тази именно приказка, но под името „Чудото в Мишоград“ е записана на грамофонната плоча, която държите в ръцете си.
Как е хрумнала на писателя тази история, написана с толкова чувство за хумор? Един негов биограф пише, че някога в Нант на една от старите търговски къщи-магазини имало рисунка. На нея били изобразени три котарака, които от брега на една река гледали как на другия бряг върви със своята патерица един болен от подагра плъх. Предполага се, че тази картина се е запечатала в съзнанието на момчето Жюл Верн. И много, много по-късно, вече като възрастен човек той се върнал към нея, като в образите на различните мишки описал дори някои свои съграждани.
Книгите на Жюл Верн са превеждани на много езици и четени в цял свят. Големият руски писател Лев Толстой илюстрирал със 17 свои рисунки романа му ,,80 дни около света“ и го четял вечер на глас на своите деца. Жюл Верн бил любим писател и на Антоан дьо сент Егзюпери — автора на „Малкият принц“, както и на съвременния фантаст Рей Бредбъри. Но най-страстни почитатели на Жюл Верн са децата и юношите. Може би защото обичат приключенията и имат въображение. А самият писател казвал „Това, което един човек може да си представи, други могат да осъществят“. И като че ли в тази негова мисъл има много истина …
издания/носители:
плоча БалканТон ВАА11465