началоstart ~ софтуерът-и-азsoftware-and-i ~ биографияcv/resume ~ библиотекаlibrary ~ снимкиphotos ~ детскиkids' ~     български/.bg     english

Ме­то­до­ло­гия, кул­ту­ра и на­чин на мис­ле­не: То­ва го на­пи­сах в на­ча­ло­то на 2007, във wiki на про­ек­та ХОР, при раз­ши­ря­ва­не­то на от­бо­ра. Част­та за До­ве­ри­е­то бе спе­ци­ал­но за но­воп­ри­съ­е­ди­ни­ли­те се хо­ра с дъ­лъг стаж във фир­ма­та - ние в от­бо­ра се бях­ме от­дав­на сду­ши­ли. Май та­ка и не го раз­б­ра­ха / въз­п­ри­е­ха... за раз­ли­ка от дру­ги 1-2ма но­во­дош­ли сту­ден­ти. Вед­нъж пре­пе­чен на не­до­ве­рие, май ста­ва не­из­ле­чи­мо.

Methodology, culture and way of thinking: i wrote this in the beginning of 2007, in the wiki of project HOR, at the time of expanding of the team. The part about Trust was specialy for the newcomers with long time in the company - we in the team were "intimate" long ago. Seems they did not understand / accept it then and now... by contrast to other 1-2 new fresh graduates. Maybe once overdone in distrust, it gets incurable.




До­ве­ри­е­то е всич­ко

Trust is everything

Ето не­що три­ви­ал­но, ко­е­то оба­че ви­на­ги убяг­ва:
Тряб­ва да си има­ме _до­ве­рие_ и да мо­же да се раз­чи­та един на друг. Ина­че ни­що ня­ма да ста­не.

Here something that is trivial, but which always escapes:
We must _trust_ each other and be able to rely on one another. Otherwise nothing will come out.

Organizational Patterns: CommunityOfTrust

Об­щу­ва­не­то меж­ду учас­т­ни­ци­те е ос­нов­ни­ят дви­га­тел на прог­ре­са. Раз­чи­та се на хо­ра­та да за­да­ват въп­ро­си, кол­ко­то и глу­па­ви да из­г­леж­дат, т.е. (по-прин­цип) ни­кой ня­ма да дой­де да ти на­ли­ва акъл на­си­ла - мо­же би на­чал­ни нас­тав­ле­ния и нап­рав­ле­ния, ня­коя и дру­га про­вер­ка и то­ва е. Сво­бо­да - със съ­от­вет­на от­го­вор­ност, ръ­ка за ръ­ка.

Communication between participants is the main engine of the progress. People are relied on to ask questions, regardless how stupid they may look, i.e. (in principle) noone will come pouring brains into you by force - probably initial directions and instructions, some other check and that' it. Freedom - with corresponding responsibility, hand in hand.

Не­за­да­ва­не­то на въп­ро­си в по­ве­че­то слу­чаи оз­на­ча­ва че всъщ­ност ни­що не си раз­б­рал... а най-глу­па­во из­г­леж­да­щи­те въп­ро­си са най-цен­ни­те - те обик­но­ве­но за­о­би­ка­лят, "не раз­би­рай­ки" вся­как­ви сте­ре­о­тип­ни / дог­ма­тич­ни "зна­ния" и нап­ра­во це­лят из­точ­ни­ка на съм­не­ние...

Not asking questions in most cases means you have not understood anything... and the most stupid-looking questions are the most valuable - they usualy go around, "not understanding" all stereotypes / dogmatic "knowledge" and target directly the source of doubt...



Се­га не­що още по-лич­но:

Now something even more personal:

Соф­ту­ер се пи­ше от хо­ра и за хо­ра.

Software is being written by people and for people.

Иг­но­ри­ра­не­то на то­зи прост факт во­ди до всич­ки въз­мож­ни ло­ши пос­лед­с­т­вия. Хо­ра­та тряб­ва да им е при­ят­но да пи­шат соф­ту­е­ра, ина­че не се по­лу­ча­ва. И съ­от­вет­но (от дру­га­та стра­на) да пол­з­ват соф­ту­е­ра.

Ignoring this simple fact leads to all possible bad consequences. People should feel good when writing the software, otherwise it does not come out. And respectively, on the other side - when using the software.

Вся­как­ви­те тех­ни­чес­ки под­роб­нос­ти - чис­ла / ар­хи­тек­ту­ри / ези­ци / ма­ши­ни / ор­га­ни­за­ци­он­ни про­це­си и пр. - са на­пъл­но вто­ри­чен еле­мент в пи­са­не­то на соф­ту­ер. В ни­ка­къв слу­чай не поз­во­ля­вай­те те да над­де­ля­ват.

All them technical details - numbers / architectures / engines / languages / organisational processes et al - are completely secondary elements in the writing of software. By no means allow them to prevail.


Пред­по­ла­гам че пър­вия път то­ва по-го­ре мо­же да ти се сто­ри мал­ко... пре­ка­ле­но? или твър­де лич­но? или оче­вид­но? или пък - дву­лич­но? пра­ви-как­во­то-каз­вам-и-не-гле­дай-как­во-пра­вя? Не е та­ка. То е ... до­ри ци­нич­но, в сми­съл точ­но как­во­то е и _тряб­ва_ да бъ­де, без ни­как­ви ши­кал­ка­ве­ния и маз­не­не и фа­сад­ни ус­мив­ки. не вяр­ваш? пи­тай съ­от­бор­ни­ци­те... мо­жеш ли?

i suppose, the first time you read the above, it looked a bit... excessive? or too personal? or obvious? or, eer - double-faced? do-what-i-say-dont-look-what-i-do? No, it's not so. It is ... even cynical, in the sense of exactly what is and _must_ be, without any shilly-shally and oilings and facade smiles. u don't believe it? ask someone of the team... can u?


писалка на тефтер | ballpen on notebook

Детски нещаKids' things
книжкиbooks
творения:легоcreations:lego

БиблиотекаLibrary
снимкиphotos
хайкуhaiku
направи самdo it yourself

софтуерът-и-азsoftware-and-i
биоcv

'2008-2016 ~ началоstart ~ софтуерът-и-азsoftware-and-i ~ биографияcv/resume ~ библиотекаlibrary ~ снимкиphotos ~ детскиkids' ~   az()svilendobrev _ com