Доверието е всичко

Trust is everything

Ето нещо тривиално, което обаче винаги убягва:
Трябва да си имаме _доверие_ и да може да се разчита един на друг. Иначе нищо няма да стане.

Here something that is trivial, but which always escapes:
We must _trust_ each other and be able to rely on one another. Otherwise nothing will come out.

Organizational Patterns: CommunityOfTrust

...т.е. ако някой нещо го боли, да си каже:
• някой нещо не му харесва - организация, код, стил на писане, посока, заплата, прическата ми, миризмата...
• някой се усети, че е зациклил
• някой се усети излишен / изолиран
• някой смята че друг е зациклил/ изолиран

...that is, if someone has some sore... tell it:
• someone does not like something - organisation, code, style, direction, salary, my hairstyle, smell...
• someone founds hirself blocked in a loop
• someone feels redundant / isolated
• someone reckons somebody else is blocked / isolated

Общуването между участниците е основният двигател на прогреса. Разчита се на хората да задават въпроси, колкото и глупави да изглеждат, т.е. (по-принцип) никой няма да дойде да ти налива акъл насила - може би начални наставления и направления, някоя и друга проверка и това е. Свобода - със съответна отговорност, ръка за ръка.

Communication between participants is the main engine of the progress. People are relied on to ask questions, regardless how stupid they may look, i.e. (in principle) noone will come pouring brains into you by force - probably initial directions and instructions, some other check and that' it. Freedom - with corresponding responsibility, hand in hand.

Незадаването на въпроси в повечето случаи означава че всъщност нищо не си разбрал... а най-глупаво изглеждащите въпроси са най-ценните - те обикновено заобикалят, "не разбирайки" всякакви стереотипни / догматични "знания" и направо целят източника на съмнение...

Not asking questions in most cases means you have not understood anything... and the most stupid-looking questions are the most valuable - they usualy go around, "not understanding" all stereotypes / dogmatic "knowledge" and target directly the source of doubt...

Сега нещо още по-лично:

Now something even more personal:

Софтуер се пише от хора и за хора.

Software is being written by people and for people.

Игнорирането на този прост факт води до всички възможни лоши последствия. Хората трябва да им е приятно да пишат софтуера, иначе не се получава. И съответно (от другата страна) да ползват софтуера.

Ignoring this simple fact leads to all possible bad consequences. People should feel good when writing the software, otherwise it does not come out. And respectively, on the other side - when using the software.

Всякаквите технически подробности - числа / архитектури / езици / машини / организационни процеси и пр. - са напълно вторичен елемент в писането на софтуер. В никакъв случай не позволявайте те да надделяват.

All them technical details - numbers / architectures / engines / languages / organisational processes et al - are completely secondary elements in the writing of software. By no means allow them to prevail.

Предполагам че първия път това по-горе може да ти се стори малко... прекалено? или твърде лично? или очевидно? или пък - двулично? прави-каквото-казвам-и-не-гледай-какво-правя? Не е така. То е ... дори цинично, в смисъл точно каквото е и _трябва_ да бъде, без никакви шикалкавения и мазнене и фасадни усмивки. не вярваш? питай съотборниците... можеш ли?

i suppose, the first time you read the above, it looked a bit... excessive? or too personal? or obvious? or, eer - double-faced? do-what-i-say-dont-look-what-i-do? No, it's not so. It is ... even cynical, in the sense of exactly what is and _must_ be, without any shilly-shally and oilings and facade smiles. u don't believe it? ask someone of the team... can u?

Детски нещаKids' things
* книжкиbooks
* творения:легоcreations:lego

БиблиотекаLibrary
* снимкиphotos
* хайкуhaiku
* Коджа кая 2019Kodzha kaia 2019
* водолетwaterfly
* направи самdo it yourself

софтуерът-и-азsoftware-and-i
* биоcv